Два варианта на ипотечен кредит ще бъдат задължени да предлагат на клиентите си банките след приемането на поправките в Закона за потребителския кредит. При едната опция трезорите няма да имат право да си търсят парите от закъсали клиенти, чието жилище е било продадено от банката, но на по-ниска цена от дължимата сума по заема. В този случай лихвите ще бъдат по-високи.

Другата опция е банката да предлага ипотечните заеми с по-ниска лихва. Тогава обаче тя ще запази правото си да продължава да си търси от клиента разликата от цената, на която банката го е продала.

"Банката ще трябва да изчисли по-високата лихва и да я предложи на клиента и когато той отиде да сключи договор, ще може да предпочете или по-ниска лихва, но поемайки риска, или да плаща по-висока лихва, но ще бъдат защитен", обясни в телевизионно интервю Румен Гечев от БСП. Заедно с председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев той е един от вносителите на поправките в Закона за потребителския кредит, които вече са внесени в Народното събрание.

Гечев обясни, че тези два варианта са в пълна хармония с последната директива на ЕС за усъвършенстване на банковото законодателство, касаещо потребителския кредит. Той каза още, че в повечето страни на ЕС досега ипотечният кредит се третира извън закона за потребителския кредит. "Сега ние разширяваме действието на потребителския кредит, следвайки тези директиви, включвайки ипотечния кредит в потребителския. От тази гледна точка ние даваме по-голям пазарен избор и на двете страни", смята депутатът.

Най-важното в закона според Румен Гечев е, че такса за предсрочно погасяване на ипотечния кредит ще се плаща само ако клиентът иска да погаси заема си по време на първата година от договора с банката. Той посочи, че сега тази такса е 4-5%, а ще падне дори под 1%. След първата година тази такса няма да е дължима. Банките в крайна сметка са приели този подход, защото тези текстове са по линия на европейските директиви, обясни Гечев.

Освен това ще има промяна при определянето на лихвите, което се отнася както за ипотечните, така и за потребителските заеми. Новите текстове не касаят фиксираните лихви, те са въпрос на договорки между банката и клиентите, обясни червеният депутат.

Поправката се отнася за плаващите лихвени проценти. Те имат два компонента, единият от които е променлив. Точно той ще се определя вече на базата на пазарни индекси - LIBOR на лондонската борса, EURIBOR в еврозоната, СОФИБОР в България или комбинация от тях. Сега банките ползват свои индекси. Има възможност да се включи и показател, който се публикува само от БНБ и НСИ, каквито показатели включват банки в Европа, както и инфлацията, обясни още Румен Гечев.

Друга важна промяна е, че банките няма да могат да променят едностранно лихвите, а кредитополучателите да научават за това постфактум. "Вече няма да има малки буквички в договорите. Всички ще бъдат еднакви", подчерта зам.-председателят на икономическата комисия.

По отношение на бързите кредити Румен Гечев каза, че все още не е решено дали ще има таван на лихвените им проценти. В ЕС се прилагат и двата варианта – със и без таван. По думите му това, което със сигурност ще се направи, е да се реши за лицензирането на фирмите за бързи кредити, подобно на режима при банките. Възможно е фирмите за лесни заеми да бъдат задължени да покажат минимум 5 млн. лв. собствен капитал. Според Румен Гечев с промените в закона е бил постигнат балансът на интереси между кредитодатели и кредитополучатели.