80 километра от най-шумните участъци на магистралите ни още догодина ще бъдат оградени с шумозаглушителни пана. Това предвиждат стратегическите шумови карти на трите най-големи града и най-натоварените пътни участъци и мерките, разработени по тях. Уредите на Агенцията по околна среда са определили като най-шумни пътищата край Горни и Долни Богров към магистрала "Хемус", входа и изхода на София по бул. "Сливница" към Калотина, на Пловдив, също така и пътят за Несебър край гр. Ахелой. Според Мария Костова от екоминистерството това са и най-критичните точки, през които преминават поне 6 млн. коли годишно. Заради това някои от тях ще бъдат заобиколени чрез обходни пътища, като това трябва да стане най-късно до 2013 г.

Постоянният шум разболява и уврежда най-вече слуха и нервната система. Според експертите обаче основният причинител на вредните за здравето ни децибели са главно автомобилите. Близо 80-85% от тътена, сред който живеем всеки ден, се дължи на колите. Заради затихващите функции на жп транспорта влаковете не достигат критичните показатели от 60 000 преминавания годишно, а слабият въздушен трафик­ под 50 000 полета, също е солидно алиби за авиацията ни.

Според Мария Костова в ЕС има специална директива за шума, но тя не въвежда общи стандарти, всяка страна сама си определя граничните нива на шума. Без изключение всички страни членки имат сериозни проблеми с тях. Българските норми предписват денем шумът да е не повече от 55-60 децибела в зависимост от това дали става дума за жилищна зона, натоварена артерия, или централни градски части. Вечер тези показатели варират от 55 до 65 децибела, а нощем ­ 45 до 55 децибела.

Регламентираните допустими шумови нива са превишени в 70% от контролните пунктове в страната. Във всички по-големи градове те се нарушават. Заради растящия брой на колите шумът запазва през годините високите си надгранични стойности.

Денем нивата са обикновено около 68-72 или 63-67 децибела при норма 55-60 децибела. Според здравното министерство, което следи силата на шума, това създава определено здравен риск за хората. Сред шумните места картите посочват Бургас, където в 15 пункта са измерени към 77 децибела. Толкова са измерени и в Перник, а Търново ­ в 18 пункта са констатирани 68 децибела. В Кюстендил на 21 места са отчетени 72 децибела. За последните няколко години с малко над процент от участъците силата на звука е слязла в по-ниска категория ­ под 58 децибела.

Все пак обаче твърде шумно си остава в Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница и Хасково. Столицата си остава безспорният лидер.

За да се избегне звуковата преса, на която са подложени жителите, до 2013 г. трябва да се изградят обходни пътища и магистрала "Хемус" вече да не преминава през Ботунец, както и Ахелой да се сбогува с трафика. Общинските власти трябва да се намесят също и да обезопасят входа в Пловдив, както и изхода от столицата от бул. "Сливница" към Калотина след Околовръстното. Там са предвидени и специални комбинирани пана срещу шума.

Пак догодина в столицата прозрачни прегради трябва да оградят безспорно едно от най-шумните места ­ Орлов мост. Откъм Борисовата градина обезопасеният участък ще стигне чак до ул. "Незабравка", а от другата страна ще достигне до ул "Н. Ракитин". По "Цар Борис III" с прегради ще се изолира шумът между улиците "Съвет на Европа" и "Хр. Матов", а по бул. "България"­ около 123-о у-ще.

Да бъдат засадени зелени пояси с дървета по най-натоварените улици и кръстовища в Пловдив. Това е една от мерките срещу врявата от градския трафик, залегнали в плана за действие към стратегическата карта за шум на Пловдив, които бяха огласени още миналата година. Оттогава до момента на практика нищо не е направено, за да могат пловдивчани да спят спокойно, без да се стряскат от виещи мотори на коли и мотоциклети.

Друга мярка срещу шума от автомобилния трафик е монтирането на пана от поликарбонатни плоскости по възлови булеварди. Ако обаче не се намерят пари за по-скъпите екрани, то те можели да бъдат заменени с бетонови заграждения. Едни от най-натоварените булеварди в Пловдив са "Христо Ботев", "България", "Васил Априлов", "Руски" и "Санкт Петербург", показва справка на общината. Поликарбонатни пана могат да бъдат монтирани и около железопътната линия от Централна гара към гара Филипово.

Защитни съоръжения срещу шума се изграждат в Бургас. При реконструкцията на надлез "Владимир Павлов", която се извършва в момента, е възложено допълнително изработване и монтиране на шумоизолиращи стени-екрани, за да може да се намали шума за живеещите в близост. По същия начин ще бъде изолиран шумът от Летище Бургас чрез зелени пояси и монтиране на шумозащитни бариери. Предвижда се общата дължина на бариерите около летището да бъде 2497 метра, а височината да достига до 4 метра. Общата повърхност на съоръжението ще бъде 7628 кв. м. След изграждането на шумоизолиращата стена шумът от летището ще бъде намален с до 50%, така че стойностите на "озвучаване" да не надвишават допустимите за жилищна среда, предвижда проектът.

Бургас вече има Стратегическа шумова карта, която е изработена съгласно изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, след процедура по обществена поръчка. Стойността на проекта е 220 000 лв., които се осигуряват чрез общинския бюджет.

Картата вече е съгласувана с министерствата на здравеопазването и на околната среда и водите, които са дали положителни становища, каза пред "Монитор" началникът на отдел "Екология и управление на околната среда" Маринета Николова. Върху стратегическата план-карта на Бургас са нанесени шумовите нива от транспорта, от промишлени дейности и други източници на шум.