Върховният административен съд (ВАС) отмени текстове от Наредба №7 на министерството на регионалното развитие, които допускат калканите на две съседни долепени жилищни сгради да се разминават по височина.
Решението е взето от петчленен състав на ВАС и не подлежи на обжалване. С него се отменят като незаконосъобразни ал. 4 и 5 на чл. 82 от Наредбата за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обнародвана в края на 2003 г.
Според съда двата текста противоречат на заложения в Закона за устройство на територията принцип за напълно покриване на калканните стени на съседните долепени един до друг жилищни имоти и следва да се отменят.
Според разпоредбите на закона калканните стени на свързано застроените сгради трябва напълно да се припокриват.
Алинея 4 от чл. 82 на наредбата обаче допуска част от заварения калкан на съседната сграда да остане непокрит, ако това води до нарушаване на нормативи за височина и отстояния. Според алинея 5 при стръмни улици с наклон над 10% се допуска част от калканната стена на по-високо разположената сграда да остане непокрита, но с не повече от 1 м, което също е изключение от правилото.
Архитекти поясниха, че практиката калканните стени стриктно да се припокриват е характерна за България. При свързано застрояване у нас се изисква сградите да са еднакви в дълбочина и във височина, докато в редица чужди държави това изискване не се спазва толкова стриктно, обясни арх. Борислав Борисов. Според него тази практика важи основно за централните части на София, където застрояването е от този вид.
Преди години също имаше такова изискване в проектирането и строителството, но впоследствие то бе смекчено. Допускаше се разминаване на калканите с 50-60 см., за да се спази височината на корниза, посочи председателят на Съюза на архитектите в България (САБ) Иван Станишев.
Наредбата №7 бе обнародвана в "Държавен вестник" в началото на 2004 г. Чрез промените настъпиха промени в редица строителни практики, като увеличената плътност на застрояването. Това бе направено заради случаите, при които теренът струва по-скъпо, отколкото построяването на самата сграда.
Върховният административен съд (ВАС) отмени текстове от Наредба №7 на министерството на регионалното развитие, които допускат калканите на две съседни долепени жилищни сгради да се разминават по височина.
Решението е взето от петчленен състав на ВАС и не подлежи на обжалване. С него се отменят като незаконосъобразни ал. 4 и 5 на чл. 82 от Наредбата за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обнародвана в края на 2003 г.
Според съда двата текста противоречат на заложения в Закона за устройство на територията принцип за напълно покриване на калканните стени на съседните долепени един до друг жилищни имоти и следва да се отменят.
Според разпоредбите на закона калканните стени на свързано застроените сгради трябва напълно да се припокриват.
Алинея 4 от чл. 82 на наредбата обаче допуска част от заварения калкан на съседната сграда да остане непокрит, ако това води до нарушаване на нормативи за височина и отстояния. Според алинея 5 при стръмни улици с наклон над 10% се допуска част от калканната стена на по-високо разположената сграда да остане непокрита, но с не повече от 1 м, което също е изключение от правилото.
Архитекти поясниха, че практиката калканните стени стриктно да се припокриват е характерна за България. При свързано застрояване у нас се изисква сградите да са еднакви в дълбочина и във височина, докато в редица чужди държави това изискване не се спазва толкова стриктно, обясни арх. Борислав Борисов. Според него тази практика важи основно за централните части на София, където застрояването е от този вид.
Преди години също имаше такова изискване в проектирането и строителството, но впоследствие то бе смекчено. Допускаше се разминаване на калканите с 50-60 см., за да се спази височината на корниза, посочи председателят на Съюза на архитектите в България (САБ) Иван Станишев.
Наредбата №7 бе обнародвана в "Държавен вестник" в началото на 2004 г. Чрез промените настъпиха промени в редица строителни практики, като увеличената плътност на застрояването. Това бе направено заради случаите, при които теренът струва по-скъпо, отколкото построяването на самата сграда. 
