Завещанието е правна възможност на пълнолетните и дееспособни лица да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си, която е уредена в чл. 13 - чл. 47 от Закона за наследството. Завещанието може да се направи саморъчно или да е нотариално заверено; двете форми имат еднаква правна сила.

Завещание може да се направи както в полза на наследник по закон (това са най-близките роднини и съпруга), така и в полза на лице, което не е в тази група и няма каквато и да е кръвна или родствена връзка със завещателя. Облагодетелстваното лице не е необходимо да е дееспособно или пълнолетно. Нещо повече - по нашето наследствено право наследник може да бъде всяко лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е родено жизнеспособно.

Не е допустимо с едно завещание две лица взаимно да си завещаят своето имущество, както и да направят заедно завещание в полза на друго лице. Затова съпрузите, които искат да си направят завещание един на друг, трябва да го направят в отделни завещателни актове. Това е така, защото всеки порок във волята или качествата на едно от лицата би довело до нищожност на цялото завещание. В едно завещание обаче може да се завещае имущество и на повече от едно лице, например по един имот на двете деца. От друга страна, завещателят може да посочи друго лице или лица, които да заместят облагодетелствания в случай на негова смърт преди завещателя.

За разлика от извършването приживе на разпоредителни сделки с имущество завещанието може да се променя или да се унищожи във всеки момент, докато завещателят е жив, ако такава е волята му.

Предмет на завещанието могат да бъдат само имуществени права, при това не всички. Изключени са например правото на издръжка и гледане, правото на пенсия и др. Освен движимо и недвижимо имущество обект на завещание може да бъдат и наследствени права. Законът изрично допуска да се завещават и ограничени вещни права, каквито са правото на ползване и правото на строеж. Обект на завещанието могат да са всякакви имуществени права, но то има сила и действие само спрямо онова имущество, което е собствено на завещателя към момента на откриване на наследството, т.е. към момента на неговата смърт. Общо се нарича завещанието, с което цялото му имущество или дробна част от него се завещава на лицето, в полза на което е направено. Няма пречка обаче да се завещае само отделен конкретен имот или друго имущество. Такова завещание се нарича завет. Допустимо е да се завещаят идеални части от имуществото или от определен имот.

Продавачът, който твърди, че е станал собственик на имота по силата на завещание, трябва да представи освен завещанието и протокол от нотариус за неговото обявяване, също и други документи, удостоверяващи смъртта на завещателя и съществуването на завещаните права към момента на откриване на наследството. Наследниците по закон имат право в петгодишен срок да поискат възстановяване на тяхната запазена част от наследството, а нищожността на самото завещание като правен акт може да бъде установявана без срок от всяко заинтересувано лице.