Параванът е създаден в Китай през VI век. Възникването му е повлияно отчасти от философията на разпространеното по това време учение за живот в хармония с околната среда фън шуй, според което изрисуваните с религиозни сцени и свещени надписи платна от хартия или коприна предпазват дома от зли сили и отрицателни енергии.

През VIII век е пренесен в Япония, където се превръща в традиционна част от битовия интериор, в който липсвали обособени отделни стаи и подвижните прегради зонирали огромните празни пространства. Параванът най-често се поставял в спалнята, прикривайки леглото, или в дневната, създавайки уютно кътче за пиене на чай.

Той се състоял от шест или осем крила, декорирани с разнообразни орнаменти в долната част, тъй хората седели предимно на пода и рисунките трябвало да бъдат на нивото на очите. Те били най-често хоризонтални и преминавали през отделните крила, а сюжетът на рисунката се "разказвал" отдясно наляво. Най-разпространените мотиви били на пагоди, игри на дракони, цветя или птици. При параваните не се различавала външна и вътрешна част. На обратната страна също имало рисунка, често съвсем различна. Изработката на старите японски паравани била трудоемка и изкусна работа. Често те били инкрустирани с парченца златно фолио, които се покривали по сложна технология с дебел слой лак.

Европа открива паравана векове по-късно, когато идва модата на всичко източно. По времето на Мария-Антоанета подвижните прегради се превръщат в най-забавната, скъпа и помпозна вещ в дамския салон. С тяхна помощ пространството се променяло според повода и гостите. Параваните – най-често с богато резбовани рамки от масив и платна, извезани с ловни сцени или митични сюжети били превърнати в елитарно произведение на изкуството. През XIX век параванът е сякаш позабравен и се използвал предимно от художниците, които прикривали с него своите модели или недовършени проекти.

Днес параванът отново е на мода. Независимо дали е прав, тип хармоника или на панти, от бамбук, дървесина, метал или ултрасъвременни синтетични материали, той участва в интериора не толкова заради своята функция, колкото заради декоративния и артистичен ефект, който произвежда. Вероятно това е най-екзотичния предмет, взаимстван от Изтока, където умението да превърнеш всекидневния бит в изкуство, в ритуал придава особено очарование на тази наглед простичка вещ.

Параванът добива все повече свое собствено лице. Изпитвайки върху себе си всички постижения на съвременните технологии и дизайн, в него могат да се открият отзвуци и от скулптурни направления, и от рационалистичния "прагматизъм", и от авангардните търсения на елитни дизайнери, и от класическо наследство. Той е един от най-свободните и независими предмети в интериора. Лесно променя своето разположение, превъплъщавайки се и преобразявайки пространството наоколо.

Дали ще отделим, приобщим или очертаем свой собствен периметър вкъщи зависи от потребностите ни, но с негова помощ със сигурност можем да създадем оригинална артистична атмосфера. Той дава самостоятелност на хората при планирането на помещенията в зависимост от настроението и състоянието, от фантазията и желанието им нещо да променят.

Параванът живее от движението: той може да се размества, прибира, разгъва и дори да се окачва на стената като картина и всяка негова нова трансформация внася различен емоционален акцент в обзавеждането. Функциите му днес далеч надхвърлят простичкото според тълковния речник определение на предмет, чието предназначение е да прикрива нещо.

Точно обратното, много от съвременните образци са изработени от прозрачни или полупрозрачни материали. Съчетанието на контрастни цветове, авангардни конструкции и нестандартни материали създава ярко цветно петно в интериора със силна декоративна символика. Параванът може да замести щората пред слънчев прозорец, да приглуши светлината от някоя настолна лампа, да служи за закачалка, да насочи в необходимата посока поток от топъл или студен въздух или да прикрие недостатъците в архитектурата на помещението – необходимо е само малко въображение.

Няколко думи за материалите
Най-често използваните материали за основната конструкция са дървeсината и металът. Натуралната дървесина в съчетание с различни естествени тъкани и материали е най-добрият вариант за мек, семпъл и непретенциозен ефект. Изключително красиво и екзотично стоят моделите, аранжирани с тръстика, бамбук, сухи клони, ракита или пък с части от стара рогозка. Ако зад такъв параван се постави източник на светлина се получава интересна игра на светлини и сенки.

Металната конструкция е лесна за изработка и поддръжка. Кованата мед и желязото изглеждат декоративно и "по-ретро", а алуминият, най-често в съчетание със съвременни синтетични тъкани, полимери или стъкло, придава изискана елегантност и строгост на интериора.