Компостирането в никакъв случай не е нещо ново, но в същото време определено става все по-популярно като техника за оползотворяване на органичните отпадъци. Нуждата от природосъобразен начин на живот е безспорна и всеки малък детайл е важен за съхраняването на условията за живот на Земята и запазването на природата и нейните ресурси за нашите деца.



Накратко, компостирането е процесът на контролирано разграждане на органични отпадъци, което се получава чрез въздействието на бактерии и микроорганизми като гъбичките. Разграждането на естествени отпадъци зависи от това дали има достатъчно количество кислород, влажност и постоянна температура. Крайният продукт от компостирането може да се използва за подобряването на структурата на почвата, което е особено полезно при неплодородна, суха, бедна почва. Компостът задържа влагата и помага на растенията да развиват силни и здрави, дълбоки корени. Смята се, че компостът има по-добри качества от минералните торове, защото подобрява цялостно състава на почвата.

Компостирането е аналог на аеробния процес, с който природата преработва и рециклира органичните отпадъци, и е чудесен начин с който можем да оползотворим отпадъците и да подобрим характеристиките на почвата в градината. Това е лесно и евтино – няма разходи за ток и поддръжка, и може да се използва както в града, така и в градината на село.

Има много начини за правене на компост – дори и простото трупане на органични отпадъци на купчинка може да се нарече примитивен компост. Когато става дума за компостиране в дома, най-добрият вариант е да се използва специално пригоден за целта съд/уред - компостер. Такъв може да си направите с подръчни средства, но на пазара се намират и специализирани съдове за домашно градско компостиране.



Неговите предимства са, че ускорява процеса, регулира температурата, влажността и количеството кислород и премахва възможната поява на непрятна миризма от гниенето. При всички случаи, ако прилагате общоприетата техника на компостиране, миризмата не би трябвало да е проблем. Крайният продукт от този процес е с консистенция на фина пръст със землист аромат.

Ако се намира на открито, най-правилно е компостерът да бъде разположен директно на земята. Това осигурява пряк досег с почвата и улеснява проникването на микроорганизмите в сместа. Поставянето на земята е и естествен дренаж, който спомага за доброто оттичане, притока на въздух и правилното "зреене". Препоръчително е компостът да е на сянка.

За да получите качествена и полезна смес от вашия компост, е важно да смесвате правилно материалите. Тук важи правилото за баланса на "зелените" - богати на азот - и "кафявите" - наситени на въглерод материали. На практика всички естествени отпадъци са подходящи за компост (виж списъка с изключения по-долу), но някои се разграждат по-бързо от други.

Бързо се разграждат: зелени листа, окосена трева, оборска тор, конска тор.

Кухненските останки - обелки от плодове и зеленчуци, сено и слама, пакетчетата от чай, кафе и филтри от кафе машини, както и отпадъците от растения и цветя, са някъде по средата.



Бавно се разграждат сухите есенни листа, остатъци от подрязване в градината (стъбла и листа), дървените стърготини, черупките от яйца, косми, вълна и естествени влакна, костилки от плодове, клони и съчки, шишарки и борови иглички.

В компоста може да слагате и малки количества пепел от дърва, но трябва да сте сигурни, че те не са били химически третирани. Също така слагайте и картон, салфетки и тоалетна хартия. Важно е да ги накъсате на малки парчета и да ги намокрите леко преди да ги добавите в компостера.

Следните продукти не бива да се слагат за компостиране, защото могат да предизвикат лоша миризма, да привлекат животни, гризачи или насекоми:

- месо, риба, кости;
- млечни продукти, сирене;
- мазнини и олио.



Пепелта от въглища или от химично обработвана дървесина, филтрите от цигари могат да навредят на почвата. Не бива да слагате кучешки и котешки отпадъци в компоста заради риска от развитие на опасни паразити, червеи, глисти, патогени и вредни вируси.

За да протече процесът на компостиране правилно, трябва да следвате няколко прости правила:

- на дъното на компоста слагайте по-обемни отпадъци, най-добре клони, дървени материали;
- за всяка порция "зелени" материали слагайте 2-3 порции "кафяви";
- колкото по-хубаво са раздробени отпадъците, толкова по-добре и бързо става компостът;
- разбърквайте редовно – по няколко пъти на месец;
- може да добавите вече готов компост, за да ускорите процеса на разграждане.

Сместа трябва да е влажна, но като я стиснете, да не тече вода – следете внимателно за влажността на вашата смес.



Компостът е зрял, т.е. готов за около 5 до 12 месеца. Той е шуплив, с тъмнокафяв цвят и ухае на пръст и гора. Идеален е за използване вместо минерални торове, за цветя, овошки, зеленчуци и наторяване на ливади. Ако в готовата смес има все още неразградени парчета, отделете ги и ги оставете обратно в компостера. За най-добри резултати пресявайте сместа преди употреба.


Източник: Столична община: Наръчник за въвеждане на фамилното компостиране на територията на Столична община, 2009