Моят дом е моята крепост, е казал народът. Оказва се обаче, че това мото е все по-невярно, тъй като даже в собствения си дом, не можем да избягаме от токсините и рисковете за здравето. Ако смятате, че навън е по-замърсено, вероятно трябва да преосмислите мнението си, тъй като се оказва, че домът ни е пълен с токсини. Повечето от тях ние сами внедряваме, а част от тях можем да редуцираме като риск. Вижте няколко токсина и къде се ‘крият’ те във Вашия дом.
1. Силант от въглищен катран
Не използвайте силанти за асфалтовата настилка пред дома или вилата си, които са на основа въглищен катран. Те съдържат полициклични ароматни въглеводороди, PAHs, за които се смята, че са токсични. Според експерти тези съставки носят риск от ракови образувания и повреди в генетичния код. Чрез дъжда тези вещества попадат в почвата и в питейната вода. Учените твърдят, че това е все едно да излеете автомобилно масло във водосточната тръба. Вместо тези съставки, изберете чакъл или други порести материали за настилка, които пропускат дъждовните води и ги филтрират от замърсяващи частици.
2. Антибактериален сапун
Антибактериалните средства за миене на ръце отдавна се отричат заради антибактериалния агент трихлозан. Той се използва в сапуните и пастите за зъби, а според експерти носи рискове от заболявания на щитовидната жлеза и нарушение на хормоните. Учените смятат, че тези сапуни дават твърде голяма сигурност на хората и те пренебрегват обилното измиване на ръцете, което предпазва от болести и инфекции. Има бактерии, които са резистентни на антибактериалните съставки и се развиват още по-бързо. Все повече се отричат течните сапуни за ръце, които са по-удобни, но не и ефективни. Вместо тях изберете обикновени сапуни и топла вода, като измивате обилно ръцете до китките за поне двадесетина секунди на всяко миене. Ако използвате антибактериален гел, купувайте такива на спиртна основа, а не с антибактериални агенти.
3. Агресивни почистващи средства
Използваме агресивни препарати, за да почистим стаите и повърхностите, за да сме по-здрави, а всъщност рискуваме да погълнем много по-опасни от бактериите химически токсини, които се натрупват в организма. Амонякът може да предизвика астма, а силните почистващи пасти за фурни са опасни за респираторния апарат, както и препаратите за отпушване на канали. Ако смесите белина или хлор с амоняк, можете да се натровите от изпаренията. Ако пък в дома Ви има малки деца и животни, рисковете от отравяне и изгаряне са повече от огромни. Най-добре изхвърлете бързодействащите, но отровни вещества и ги заменете с еко алтернативи или с вещества от кухнята. Смята се, че разтвор от една част оцет и девет части вода може да унищожи 90% от бактериите, като единственият риск е да усещате няколко часа острата миризма на оцета. Лимоновият сок е страхотно и изпитано средство срещу хлебарки и мравки, а содата за печене, смесена с оцет разтваря наслоените нечистотии в каналите. Оцетът може да се използва и за почистване на стъкла, а содата може да се използва за абразив във фурните. Ако искате по-силен антибактериален препарат, използвайте водороден пероксид.
4. Тефлонови съдове
Така наречените тефлонови съдове за печене и пържене са лесни за използване и почистване, но мързелът ни може да излезе твърде скъпо за здравето. Модерно изобретение, тефлонът крие много рискове - веществото polytetrafluoroethylene, PTFE, при нагряване освобождава токсични съединения, които учените свързват с редица болести. Проблемите с тефлона се появяват, ако го нагреете на висока температура, затова изхвърлете тефлоновите съдове или ги използвайте за готвене на средна или ниска температура. Вместо тях изберете такива от неръждаема стомана, чугун, керамика или огнеупорно стъкло.
5. Винил
Наричат винила ‘отровна пластмаса’. Той е едно от удобствата на модерното общество, евтино и лесно за употреба, но това удобство носи рискове за здравето. Заради токсичните фталати има рискове за хормоналното производство, надебеляване и даже оглупяване. Ако искате да поставите нова настилка, изберете дървесина, корк, бамбук или линолеум, който се изработва само от натурални съставки - ленено масло, дървесно и корково брашно, минерални пигменти, юта. Избягвайте токсичните завески за баня и обзавеждането с изкуствени пера. Тези токсични съставки понякога се ‘маскират’ – в изкуствени аромати.
6. Стандартни бои
Интериорните бои обикновено съдържат вредните вещества, наречени VOCs - volatile organic compounds, летливи органични съединения. Те замърсяват въздуха седмици наред. Тези съставки могат да се открият и в ароматизираните препарати за пране на нефтена основа. Те носят рискове от астма и редица заболявания, тъ като вдишваме замърсения въздух в дома си. Избягвайте освен бои и препарати за пране, ПДЧ плоскостите, които съдържат и формалдехид – не по-малко вреден за организма. Избирайте бои без съдържание на летливи съединения, а ако използвате стандартни бои, проветрявайте няколко дена след боядисване и използвайте стаята чак след това. Избягвайте ПДЧ и шперплат, а ако имате такива повърхности, запечатайте ги със силанти.
7. Огнезащитни химически вещества
Съединения, които забавят горенето, могат да се открият в електрониката, в дунапрена и килимите. Те носят риск от много здравословни проблеми, включително безплодие, дисфункция на щитовидна жлеза, хормонални нарушения. Ако повърхности, обработени с тези съединения, започнат да горят, те забавят процеса за кратко, но отделят огромно количество отрови във въздуха. Тъй като се отделят в домашната прах, добре е да почиствате повърхностите с прахосмукачка с воден или ХЕПА филтър.
8. Химикали от химическото почистване
Не залагайте на по-лесния начин за почистване на дрехите, като ги занесете на химическо. В тъканите може да остане перхлороетилен, PCE, който се използва често за почистване на дрехи. Той е канцерогенен за бъбреците, за централната нервна система и за черния дроб. даже онези тъкани, за които се твърди, че могат да се почистват само чрез химическо, могат да се изперат без повреди, ако разучите инструкции за пране на деликатни материи.
