Ако искате двора или градинката Ви да са покрити със зелен и ароматен килим от растения, изберете ниски пълзящи видове, които образуват гъста естествена настилка. Освен много красиви, тези растения са и практичен избор за градината, тъй като запазват влагата в почвата и я предпазват от ерозия. Ето няколко свежи идеи:
1. Мащерка
Мащерката е истинско изкушение за градината – тя се отглежда лесно, ароматът й и приятен и силен, а множеството люлякови цветчета привличат вниманието с красотата си. Освен всичко останало, растението е билка и подправка, която винаги можете да използвате за чай или при готвене в кухнята. Мащерката достига височина до 25 см., като предпочита слънчевите места и почва с добър дренаж. Латинско наименование: Thymus serpyllum
2. Пълзящо срещниче
През пролетта срещничето разцъфва с високи стръкчета, обагрени в синьо, розово и бяло. Зеленината на растението също варира като нюанс – от свежозелено до пурпурно и бронзово. Пълзящото срещниче достига височина до 15 см., като предпочита местата с частична или пълна сянка, висока влажност и почва с добър дренаж. Латинско наименование: Ajuga reptans
3. Петниста мъртва коприва
Петнистата мъртва коприва е отличен избор за хора, които не разполагат с много време, за да се грижат за градината си. Повечето видове цъфтят през лятото в розово и бяло, но дори когато не са разцъфтели, растенията привличат с красивата си зеленина. Мъртвата коприва е добър заместник на стандартната тревна настилка. Растението достига височина до 20 см., като предпочита сенчестите места, висока влажност и почва с добър дренаж. Латинско наименование: Lamium maculatum
4. Едроцветен епимедиум
Сенчестите места с по-малко достъп до влага могат да са проблем при избора на растения – тези условия обаче не са проблемни за епимедиума. Освен много издръжлив, той е и много ефектен при цъфтеж, когато образува снопчета от цветчета с несиметрична форма в различни цветове. Растението достига височина до 20 см., като предпочита местата с частична или пълна сянка и почва с добър дренаж. Латинско наименование: Epimedium grandiflorum
5. Момина сълза
Добре познатата у нас момина сълза е желано растение в пролетната градина. Тя е лесна за отглеждане и привлича със своите деликатни бели камбанки, и неустоим аромат. Растението е перфектно решение за сенчестите терени или за местата под големите дървета. Момината сълза достига височина до 20 см., като предпочита сенчестите места и почва с добър дренаж. Латинско наименование: Convallaria majalis
6. Канадски дрян
Красивите бели цветчета на канадския дрян, подаващи се изпод свежите зелени листенца, превръщат растението в очарователен килим от зеленина, дори градината Ви да се намира на сенчест терен. Когато лятото отмине и дойде есента, дрянът се покрива с дребни плодчета в яркочервено, а листата придобиват бронзов оттенък. Растението достига височина до 15 см., като предпочита сенчестите места и почва с добър дренаж.
Латинско наименование: Cornus canadensis
7. Малка зеленика (зимзелен)
Деликатните сини, пурпурни или бели цветчета на зимзелена са радост за очите и се отличават особено силно на фона на лъскавата зеленина в наситен нюанс. Растението е лесно за отглеждане и се адаптира бързо към нова среда. Освен това то толерира почти всякакъв вид почва. Зимзеленът достига височина до 20 см., като предпочита местата с частична или пълна сянка, висока влажност и почва с добър дренаж. Латинско наименование: Vinca minor
8. Качулат ирис
Качулатият ирис, познат още като горски ирис, може да бъде намерен в разнообразие от цветове и форми. Неговото най-голямо предимство са големите ароматни цветчета, обагрени в синьо, бяло, жълто или пурпурно. Веднъж захванало се, растението се адаптира лесно и не се нуждае от особено грижи. Ирисът достига височина до 23 см., като предпочита местата с частична или пълна сянка, висока влажност и почва с добър дренаж.
Латинско наименование: Iris cristata
9. Азарум (копитник)
Азариумът се цени заради своите лъскави листа в свежозелено, които имат сърцевидна форма. Той не е агресивен по отношение на територията, но бързо образува плътна зелена настилка. Растението достига височина до 10 см., като предпочита местата с частична или пълна сянка, и почва с добър дренаж.
Латинско наименование: Asarum europaeum
10. Пахисандра
За местата с особено гъста сянка можете да заложите на пахисандрата – тя изисква по-дълго време, за да се захване стабилно, но веднъж установена, ще се развива чудесно с минимални грижи. Растението притежава тъмнозелени листа с интересна форма, а цъфти с малки снопчета от бели цветчета. То достига височина до 30 см., като предпочита местата с пълна сянка, влага и почва с добър дренаж.
Латинско наименование: Pachysandra terminalis
11. Лютива тлъстига
Нискорастящият седум е едно от най-издръжливите растения за градината. Той изисква малко грижи, но образува плътен килим от зеленина и високи снопчета с цветове, обагрени в жълто. Растението достига до височина 7-8 см., като предпочита слънчевите места и почвата с добър дренаж.
Латинско наименование: Sedum acre
12. Сапуниче
Сапуничето е добре познато у нас с дребните си розови цветчета, пленяващи с деликатната си красота. То образува красив зелен килим и е толерантно към високите температури и влажност. Растението достига до височина 30 см., като предпочита слънчевите места и почвата с добър дренаж. Латинско наименование: Saponaria x lempergii 'Max Frei'
13. Пумпалка
Растението е толерантно към горещини, засушаване или пък висока влажност. Цъфти през лятото с деликатни цветчета в нежни нюанси, образувайки висок килим от зеленина и цвят. Пумпалката не изисква много грижи, но трябва да се въоръжите с търпение, тъй като то е едно от последните растения, които се подават от земята през пролетта. Растението достига до височина 60 см., като предпочита слънчевите места и почвата с добър дренаж.
Латинско наименование: Oenothera speciosa
14. Флокс
Още едно нискорастящо растение с красиви цветове – флоксът цъфти в розово, бяло, пурпурно, червено или смесица от нюанси. Той е перфектен избор за местата край пътеките, тъй като се спуска над ръбовете, омекотявайки рязката граница между лехите и настилката. Флоксът расте бавно, достигайки височина до 20 см., като предпочита слънчевите терени с повече влага и почва с добър дренаж. Латинско наименование: Phlox subulata
15. Кървавочервен здравец
Кървавочервеният здравец носи името си заради ярките нюанси, които листата му придобиват през есента. Освен силния аромат, присъщ на всички видове здравец, растението има много други предимства, сред които лесното отглеждане и толерантността към сянка. То достига височина до 30 см., като предпочита местата с частична или пълна сянка, и почва с добър дренаж.
Латинско наименование: Geranium sanguineum
16. Церастиум (мъхнат рожец)
Растението се отличава с искрящо белите си цветчета, образуващи плътен килим над сребристата зеленина. Мъхнатият рожец е прекрасен акцент върху каменни стени, дворчета с настилка или облицовка край лехите. Той е толерантен към вида на почвата, макар да се развива най-добре върху настилка с добър дренаж. Церастиумът достига височина до 7-8 см., като предпочита местата с повече слънце.
