Над 2 млрд. лева са дълговете между строителните фирми
Междуфирмената задлъжнялост в строителния бранш се увеличава с 12-15% всяка година и към края на 2004 г. дълговете в сектора са вече 2,380 млрд. лева. Многобройни са случаите, когато възложители бавят плащанията към строители или предявяват нереални изисквания към вече изпълненото строителство с цел отбив от договорената цена. Това каза председателят на Българската строителна камара Симеон Пешов вчера в БСК. В Стопанската камара се проведе браншова среща по проблемите на евроинтеграцията и бизнеса.
Огромните задължения създават проблеми в дейността на малките и средни предприятия, които при забавяне на плащанията от страна на възложителя не могат да продължат нормално своята дейност и задлъжняват към доставчици. Нерешаването на този проблем при забавеното съдопроизводство в страната ще доведе до голям брой фалити на строителни фирми, социално напрежение, поради неизплатени заплати и осигурителни вноски, допълни Пешов. От строителната камара предлагат проблемът със задлъжнялостта да се реши със специален закон. По последните данни на БСК междуфирмената задлъжнялост към края на 2004 г. е 47 млрд. лева, а просрочените плащания са за над 10 млрд. лева. Според строителните предприемачи близкото присъединяване към ЕС, икономическата стабилност в страната и бумът в строителството засилват натиска от страна на големите чуждестранни фирми върху българския строителен пазар. Толерирането на чужди строителни фирми през последните години води до изнасяне на печалбата зад граница, от което е ощетен българският строителен предприемач. Част от чуждите фирми, които инвестират в България, носят със себе си нови технологии и налагат европейския опит. Сред тях има и такива, които нямат необходимата квалификация, не притежават необходимата механизация и не спазват срока за изпълнение, категоричен бе шефът на строителната камара и "Главболгарстрой".
От бранша предлагат условията по проектите за строителство да бъдат съобразени с реалните параметри на пазара. В сегашния закон за обществени поръчки за строителни проекти в рамките на страната минималният праг е 1,8 млн. лева. За да се игнорират български изпълнители, в тръжните условия се поставяли изисквания за изпълнени годишни обеми, които не са изпълнявани от нито една българска фирма, поради стагнацията на пазара. Друг съществен проблем в строителството е цената на труда. Минималната часова заплата в Германия в източните провинции за нискоквалифицирани работници е 8.95 евро, а за специалисти - 10.01 евро, за западните провинции за нискоквалифицирани работници е 10.36 евро, а за специалисти - 12.47 евро, сочат данни на строителната камара. Годишният оборот на заето лице в българските строителни предприятия е средно около 25-30 хил. евро, докато за Германия се движи в рамките на 65-80 хил. евро.
БСК и Агенцията за обществени поръчки съвместно ще разработват Интернет база данни с информация за обществени поръчки в цял свят. Целта е българските фирми да получат възможност за участие в конкурси по обществени поръчки зад граница. Божидар Данев прогнозира, че е възможно до края на годината системата да заработи. До края на февруари ще стартира Интернет система с информация за актуални международни проекти и програми, финансирани по линия на Европейския съюз.
Междуфирмената задлъжнялост в строителния бранш се увеличава с 12-15% всяка година и към края на 2004 г. дълговете в сектора са вече 2,380 млрд. лева. Многобройни са случаите, когато възложители бавят плащанията към строители или предявяват нереални изисквания към вече изпълненото строителство с цел отбив от договорената цена. Това каза председателят на Българската строителна камара Симеон Пешов вчера в БСК. В Стопанската камара се проведе браншова среща по проблемите на евроинтеграцията и бизнеса.
Огромните задължения създават проблеми в дейността на малките и средни предприятия, които при забавяне на плащанията от страна на възложителя не могат да продължат нормално своята дейност и задлъжняват към доставчици. Нерешаването на този проблем при забавеното съдопроизводство в страната ще доведе до голям брой фалити на строителни фирми, социално напрежение, поради неизплатени заплати и осигурителни вноски, допълни Пешов. От строителната камара предлагат проблемът със задлъжнялостта да се реши със специален закон. По последните данни на БСК междуфирмената задлъжнялост към края на 2004 г. е 47 млрд. лева, а просрочените плащания са за над 10 млрд. лева. Според строителните предприемачи близкото присъединяване към ЕС, икономическата стабилност в страната и бумът в строителството засилват натиска от страна на големите чуждестранни фирми върху българския строителен пазар. Толерирането на чужди строителни фирми през последните години води до изнасяне на печалбата зад граница, от което е ощетен българският строителен предприемач. Част от чуждите фирми, които инвестират в България, носят със себе си нови технологии и налагат европейския опит. Сред тях има и такива, които нямат необходимата квалификация, не притежават необходимата механизация и не спазват срока за изпълнение, категоричен бе шефът на строителната камара и "Главболгарстрой".
От бранша предлагат условията по проектите за строителство да бъдат съобразени с реалните параметри на пазара. В сегашния закон за обществени поръчки за строителни проекти в рамките на страната минималният праг е 1,8 млн. лева. За да се игнорират български изпълнители, в тръжните условия се поставяли изисквания за изпълнени годишни обеми, които не са изпълнявани от нито една българска фирма, поради стагнацията на пазара. Друг съществен проблем в строителството е цената на труда. Минималната часова заплата в Германия в източните провинции за нискоквалифицирани работници е 8.95 евро, а за специалисти - 10.01 евро, за западните провинции за нискоквалифицирани работници е 10.36 евро, а за специалисти - 12.47 евро, сочат данни на строителната камара. Годишният оборот на заето лице в българските строителни предприятия е средно около 25-30 хил. евро, докато за Германия се движи в рамките на 65-80 хил. евро.
БСК и Агенцията за обществени поръчки съвместно ще разработват Интернет база данни с информация за обществени поръчки в цял свят. Целта е българските фирми да получат възможност за участие в конкурси по обществени поръчки зад граница. Божидар Данев прогнозира, че е възможно до края на годината системата да заработи. До края на февруари ще стартира Интернет система с информация за актуални международни проекти и програми, финансирани по линия на Европейския съюз.
