
След продължителен ефектен ръст, пазарите на недвижими имоти в България и Румъния постепенно се успокояват и за първи път от години предлагането започва да се изравнява с търсенето. Броят на купувачите в двете страни чувствително намаля от началото на 2005 г., въпреки че продължава усиленото строителство на нови жилища. Това доведе до забавяне на рекордната инфлация на цените от миналата година.
Интересът на чуждестранни граждани е все така голям и анализаторите приписват известното успокояване на пазара на спада в интереса на местни купувачи. По времето на социалистическия режим големи семейства бяха принудени да живеят в малки жилища и само категоризираните като "спешно нуждаещи се" имаха възможност да се сдобият с по-големи имоти.
Освободени от тези ограничения след падането на комунизма, българите и румънците се впуснаха да купуват и продават жилища. Много от тях осигуриха домове за семействата си, и тенденцията се засили още повече през последните две години, когато банките в двете страни започнаха да отпускат масово ипотечни кредити. Но жилищната криза от миналото вече до голяма степен е преодоляна и сделките започват да намаляват.
Процесите от последните години доведоха до сериозно повишаване на цените, особено в някои по-престижни квартали на София и Букурещ. Според Страхил Иванов, управител на една от големите български агенции за недвижими имоти "Явлена", скоро не се очаква рязък спад на този пазар. "До срив едва ли ще се стигне, тъй като заедно с търсенето намалява и предлагането", казва той и предрича около 15% покачване на цените на жилищата в България през следващите месеци.
Рекордното поскъпване на имоти според данните на българските агенции се е състояло през 2004 г., когато цените са се вдигнали средно с 35%, а в най-добрите райони на София - с 50%.
В Румъния ръстът е също така внушителен през миналата година, като според Йонут Бордей, мениджър в агенция "Юриско-Румъния", цените в Букурещ са се покачили средно с 40%. Единствено непривлекателните панелни жилища от времето на социализма в България, които се нуждаят от сериозни подобрения, за да бъдат обитавани, започват да се продават все по-евтино. Наблюдателите на пазара смятат, че сновна причина за това е свръхпредлагането на ново строителство.
Българският пазар на недвижима собственост беше допълнително ускорен през последните години от това, че повече хора получиха достъп до ипотечно кредитиране. Според българската анализаторска група Индъстри Уоч заемите срещу ипотека са нарастнали през последната година повече от всеки друг вид кредити и в България са отпуснати 150 % повече заеми от предходния период.
"До преди две години в страната на практика нямаше ипотечно кредитиране", казва той. "Откакто този нов кредитен продукт се появи на пазара, много хора с остри жилищни нужди се възползваха и успяха да си закупят жилище. Сега на пазара остава нормалният средногодишен брой потенциални купувачи, които желаят да заменят старото си жилище с по-ново или с по-голямо", казва Валентин Съйков, управител на българския клон на Международната федерация за недвижима собственост.
Чуждестранният интерес към евтини имоти в Източна Европа също допринесе за вдигането на цените. 900 евро за квадратен метър за новите постройки в София, Варна и Бургас е ниска цена за работещите в Западна Европа, но доста висока за българите, които получават средна заплата от 150 евро на месец. В момента рекордът за жилища е 1500 евро на квадратен метър, а най-евтините не слизат под 500 евро.
Според анализатори пазарът на недвижими имоти в България и Румъния, които са следващите в списъка за присъединяване към ЕС, ще следва модела на другите източноевропейски страни и постепенно ще се стабилизира.
БНР - материал, предоставен от Балкански кризисни репортажи
Ако имате мнение по темата и желаете да го споделите, можете да го направите тук.