По време на брака се случва да се придобива изцяло или частично имущество чрез лично имущество на единия съпруг. Най-често това е продажба на личен имот (наследствен или дарен) или използване на личен паричен влог и правният термин за това е трансформация. Много лица в такава ситуация смятат, че ако с тази сума например изцяло е придобит друг имот, той по правило не би трябвало да се третира като общ на двамата съпрузи и че само единият би имал правото както да извърши разпоредителна сделка, така и да получи само за себе си продажната цена от нея.

По силата на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс обаче вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Единствено по съдебен ред може да се установи, че липсва съвместен принос и на тази основа - дадено имущество не е семейна общност или че то не принадлежи на всеки от съпрузите поравно. При развод или прекратяване на брака на друго основание (смърт на единия съпруг или обявяване на брака за недействителен на посочените в закона основания), всеки от съпрузите може да има претенции, произтичащи от трансформацията на лично имущество. Това може да стане в рамките на бракоразводния процес или в отделно дело за делба след приключването му, както и при прекратяване на семейната имуществена общност още по време на брака, когато важни причини налагат това. Самото доказване на трансформацията става най-лесно, когато пари, получени по банков път като цена срещу продаден личен имот, бъдат насочени за покупка на имот вече като семейна общност. Но е допустимо доказването на трансформацията да става и със свидетелски показания. С тях лица, близки на семейството, ще установяват какъв е бил произходът на средствата за придобиване на имущество.
Много честа житейска хипотеза е по време на брака родителите на единия съпруг да окажат помощ с парична сума. При обсъждане на приноса на всеки от съпрузите или доказване наличието на трансформация съществен въпрос ще е дали тази сума е била дадена назаем или като дарение. В съдебната практика преобладава мнението, че когато средствата, които са вложени за придобиването на имущество, са дадени от родителите на единия съпруг, се приема, че средствата са подарени на този съпруг - до доказване на противното. За да се направи извод за дарение на средства и на другия съпруг, по делото трябва да са събрани доказателства, установяващи обстоятелства, които ясно, недвусмислено, несъмнено да доказват явна и очевидна воля на родителите, даващи средства за закупуване на имущество, за даряване на тези средства и на другия съпруг, а не - предполагаема.

Установи ли се обаче от събраните доказателства, че паричната сума е дадена назаем, всички дадени средства от близките на страните по делото назаем, не са с извънбрачен произход. По силата на сключен договор със самото му сключване дадената парична сума преминава в собственост на заемателя, като за него възниква задължение да върне парична сума. По силата на презумпцията на чл. 19, ал. 1 от СК получените парични средства по сключен договор за заем от единия съпруг стават собственост и на двамата съпрузи. Поетото задължение по договора за връщане на парична сума от единия съпруг по силата на чл. 14 от СК става общо. Кой, кога, с парични средства от какъв произход е погасявал получената назаем сума и дали и към настоящия момент е върната заетата сума, са обстоятелства, които не променят факта - получените назаем средства от единия съпруг са придобити в собственост от двамата съпрузи. От посочените обстоятелства могат да възникнат само облигационни отношения.