Обичайна практика е продажбата на обекти в новопостроени сгради да се извършва на основата на предварителен договор и сключена впоследствие нотариална сделка. Възможно е отношенията между страните да са оформени и в два отделни договора - един за строителство и отделен предварителен договор за продажба, с който ще се прехвърлят вещните права върху имота. Важно е не как са наименувани договорите, а какво е тяхното съдържание и предмет - дали строителят се е задължил да продаде недвижим имот в определена степен на завършеност, или да построи обект в строяща се сграда (което представлява договор за изработка с материали и труд, осигурени от изработващия) и да прехвърли правото на собственост върху него. Обикновено съображенията за оформяне на два отделни договора са свързани в счетоводните особености при отчитане, но различия, при това съществени, има и по отношение риска, обема на отговорността и възможностите за разваляне на договорите.

При лошо изпълнение в тесен смисъл, изразяващо се в некачествено изпълнение, предаване на обекта с недостатъци, съществен въпрос е по какъв ред и в какъв обем може да бъде потърсена отговорност от строителя. Винаги в основата на тази отговорност е отклонение в качеството - нормативно определени (например в строителните стандарти) изисквания или уговореното между страните, когато то е над тези стандарти. В случаите, когато липсват определени от законодателя качествени показатели, критерий е практиката - това, което е обичайно като критерии за качество.

Отговорност може да се търси при неизпълнение, което е съществено и намалява или годността да се ползва вещта по предназначение (за недвижимите имоти - да се обитава), или стойността на имота (срещу нея е получена цена, която би трябвало да е справедлив еквивалент на насрещната престация).

От друга страна недостатъкът трябва да е съществувал към момента на продажбата и предаването на изработеното, защото проявлението на дефекти в строителството е основание за отделен вид отговорност. Интересно е да се знае, че във всеки случай на публични продажби по реда на принудителното изпълнение продавачът не носи отговорност за недостатъци. Такива ще са най-често случаите на публична продан в изпълнително производство за събиране на вземане на длъжник или за прекратяване на съсобственост върху имот след дело за делба, завършило без възлагане на имот в дял и изключителна собственост на някой от съделителите, продажбата на имота при осребряване имуществото на длъжник, който е обявен в несъстоятелност. Не случайно се казва, че публичната продан е първично основание за придобиване на собственост и при нея липсва правоприемство (каквато е и хипотезата на придобиване на недвижим имот по давност) - липсата му води до невъзможност да се реализира отговорност срещу този, който е продал имота.

Съществено е да се знае, че при покупка на обект в ново строителство всички права и задължения, включително и тези, свързани с некачествено изпълнение, възникват само и единствено между страните по договора. При последваща, вторична продажба на имота, новият собственик няма да има спрямо строителя никакви права, а ще трябва да търси продавача за уреждане на отношенията.

Сериозен проблем, който вероятно ще се прояви през следващите години, е масовата практика предприемачите да регистрират отделна фирма за всяка сграда, която започват. Освен на плоскостта на данъчното облагане (особено във връзка с ДДС), това е много удобен начин да се ограничи отговорността на продавача до имуществото на съответната фирма. След като обаче всички обекти в сградата бъдат продадени и предадени, няма житейска логика фирмата да продължи да съществува - вероятно тя ще бъде ликвидирана. Една от сериозните последици в такъв случай ще бъде реалната липса на правен субект, който да носи отговорност в случай на проявили се недостатъци в строителството.