Много често в практиката се налага да се издаде виза за проектиране, при това не само за изграждането на сгради или други постройки, но също така за поставянето на мрежи и съоръжения, трайно прикрепени към земята. Това може да е породено от различни причини, но най-често е свързано с предстоящо строителство върху определен терен, за да се види какви са нормите на застрояването (предназначение на ползването, плътност, интензивност на застрояване­ кинт, височина, задължителен процент от площта за зелена площ и др.). Без виза не е възможно да се пристъпи към изработване на инвестиционен проект, но от гледна точка на пазара на недвижими имоти визата е сериозна основа при преговорите между собственици на терени и строители/инвеститори. Винаги, когато се преценява исканата цена или обезщетение в реални обекти, основа на "аритметиката" е каква разгърната застроена площ би могла да се постигне за конкретния имот, която съчетана с очакваните продажни цени на аналогични имоти в района и прогнозите за разходи по строителния процес, обхващащ също така проектирането, съгласуването и плащането на различни такси, ще определи доколко икономически целесъобразна при дадени условия една инвестиция. Не е без значение да се определи и какво е допустимото предназначението на ползването съгласно съществуващите изисквания за района, защото освен, че са различни цените например на жилищни площи, различни са и правилата относно самите сгради (общи части и места за паркиране), което се отразява на общата РЗП.

Производството започва с подаване на заявление до главния архитект на съответната община (район) винаги, когато обектът не е свързан с отбраната и сигурността на страната. Молбата за издаване на виза се подава или от собственика на имота (съответно такова право има всеки от съсобствениците), или от нотариално упълномощено от него лице. Към нея задължително се прилагат доказателства за собственост: нотариален акт, съдебно решение, нотариално заверен договор за доброволна делба или друг, а в случаите на наследен имот ­ удостоверение за наследници или акт за смърт на праводателя, завещание и протокол от нотариуса за обявяването му. Прилага се и скица за имота. Нормативно определеният срок за изготвяне на исканата виза е 14-дневен, но не винаги е реалистично да се очаква спазването му. Таксата, която се дължи за издаването на виза, се определя от съответната община, тъй като основанието за събирането е извършването на административна услуга (чл. 9 от ЗМДТ).

По своето съдържание самата виза представлява заснемане на част от действащия подробен устройствен план и тя дава ясна представа за местоположението на даден имот, тъй като се означават и съседните, както и всички съществуващи постройки и улици. Нещо повече ­ посочват се и някои изключения, представляващи отклонения съгласно чл. 36 от ЗУТ, които се отнасят за конкретния имот.

Самата процедура по издаване на виза е административна, което дава възможност при несъгласие с нея да се обжалва пред по-горестоящия административен орган. Съществува и съдебен контрол по реда на Административно-процесуалния кодекс върху административните актове, с които се отказва издаването на виза за строителство, както и в случаите, когато съдържанието на визата е издадено в нарушение на повелителни правни норми. За да не се стига до такива процедури, доброто решение е да се ползват специализирани услуги на архитекти, които познават конкретните изисквания за строителство в различни територии и с различно предназначение, които да изготвят необходимите документи по начин, максимално ограничаващ времето на процедурата и изключващ отказ за издаването на виза за строителство и проектиране.